ВИЗИТКА:
Любим художествен стил: импресионизъм и наивизъм
Любима книга: „Тайнственият остров“ на Жул Верн Най-въздействащ цвят: жълто
Любима музика: джаз
Любима историческа епоха: втората половина на 19 век, заради революцията в живописта в Париж
Любимо място за рисуване: ателието ми
Емоцията, която творбите му носят: удоволствие
Опишете се с 3 думи: работохолик, перфекционист и хедонист
„На базата на дребните неща се гради голямото човешко щастие“
- Как хобито Ви да рисувате, се превърна в професия?
- Моята професия е минно инженерство, но твърде малко съм я работил – едва 2 години и половина. От 1990 г. насам – вече 34 години – се занимавам само с рисуване. Още като дете съм рисувал, дори имах една награда от международна изложба, обаче след това в средното училище – строителния техникум в Благоевград – изоставих рисуването, но пък чертането там много ми вървеше. Влязох в казармата, в Чертожното отделение в Ямбол, където имаше двама стари войници. И двамата бяха художници, а нашата задача там беше да надписваме карти. Там покрай колегите започнах да рисувам. Единият след казармата стана архитект, другият вече беше завършил Стопанската академия в Свищов, а аз станах инженер и продължих да рисувам. Като студент имах ателие в София и първата ми самостоятелна изложба беше именно тогава. А изложбата ми в галерия „Видима“ е 51-ва самостоятелна. Сега нищо друго не правя, освен да рисувам картини.
- Как протича денят на един художник на свободна практика?
- Един мой приятел се шегуваше с мен, че ставам сутрин и заминавам в ателието, работя цял ден, в 17 ч. излизам от ателието и приключвам. Той е чел, че примерно Пабло Пикасо, като му дойде вдъхновението, работи цяла нощ. Хората си мислят, че художникът е нещо по-различно от обикновения човек, че той 3 денонощия рисува и после 3 денонощия пие. Но няма такова нещо. Да, живописецът трябва да работи на естествена светлина – т. е. по цял ден. Но моето ежедневие е като на всички други хора, не е нищо по-различно. Само че интересното е, че например в сряда мога да замина някъде, на планина да кажем, а след това в събота и неделя да работя в ателието.
- Абсолютно всеки ден ли рисувате?
- Случва се понякога, като дойда в ателието, просто да не ми се работи. Тогава правя нещо друго – чета книга, излизам някъде на разходка. Когато нямам вдъхновение, не мъча занаята, както се казва. Когато не ми се работи, просто не работя. Обаче обикновено ми се работи – и работя с огромно удоволствие! Най-приятното нещо за мен е да дойда сутрин в ателието си и да започна нещо да правя. Това е моят свят, който е доста по-различен от другия, външния свят.
- Как достигнахте до своя наивистичен стил? Винаги ли сте рисували така?
- Дълго време рисувах на базата на скални рисунки. Те включваха рисунки, издълбани по стените на Плиска, Преслав, разни храмове, които третират българския бог Слънце. Другата ми тема беше дървото на живота. Това бяха любимите ми теми, които претворявах по най-различни начини. Използвах много българското фолклорно изкуство, като например великденски яйца, обредни хлябове. Преди почти 20 години направих първите си опити в пейзажа. Преди около 15 години говорих с изкуствоведката Ружа Маринска, която вече не е между живите, и тя ми каза, че моето изкуство е наивистично. До този момент аз не го осъзнавах. Правех мои си пейзажи по моя си начин, без да влизам в някакви рамки. След това жената, която в момента организира за 3-ти път Международния салон на наивизма, откупи от мен картини за наивистичната сбирка в галерията в Белоградчик. И лека-полека аз възприех наивизма като стилова рамка, в която да се побирам. От 2 години започнах да населявам моите картини и с фигури. И така вече мога да се нарека виден представител на наивизма в България. Почти несъзнателно навлязох в наивизма. Навремето самият Едуард Мане в Париж прави революция в живописта, без изобщо да го осъзнава, което е много странно. Това осъзнаване, че съм наивист, ми дава много голяма свобода на действие. Мога да включвам всичко, което ми хрумне, в моите картини. И откакто го разбрах, рисувам много по-добре и по-интересно. А откакто пък заложих и човешки и животински фигури в платната си, се получават истински живи картини.
- Какво е времето и пространството в картините Ви?
- Аз правя т. нар. еклектика – смесени впечатления на платното. Когато започна да композирам една картина, не я правя конкретна. Не работя по снимка. Изобщо като пътувам навсякъде, аз просто гледам, без да снимам, след това образите се пречупват през съзнанието ми и започвам директно да работя върху платното.
- Как за 44 години страстта Ви към рисуването изобщо не намалява?
- Гледам да не се претоварвам, за да не прегоря. Преди 2-3 години чух един колега да казва: „Ей, омръзна ми това всеки ден да правя поръчки!“. Това един художник допусне ли го, с него е свършено. Ако работиш това нещо с нежелание – просто за да изпълниш поръчки, да вземеш парите, край. Друг колега, който изписваше един параклис над Кюстендил, като ми разказа, че работи точно по този начин, го отписах завинаги. Той е стенописец и иконописец, който работи само за да вземе пари, без никакво желание и вдъхновение! Това не е художник. Художникът трябва докрай да обича професията си. И да не се претоварва! Именно претоварването довежда до състоянието, за което говорих.
- Важно ли е в съвременния шумен и разхвърлян свят да намираме време за „кратка почивка” и размишление?
- Това е изключително важно. Аз, когато усетя, че се уморявам, казвам на жена си: „Давай да измислим нещо, да заминем някъде за 2-3 дни“. Много обичаме да ходим на спа, минерални води, по планините. Обичаме да обикаляме България и Гърция. Някои от моите впечатленията са въплътени в изложбата ми „Кратка почивка“ в галерия „Видима“. Когато художникът усети, че започва да се претоварва, трябва да избяга за малко, да пътува и да трупа вдъхновение. Много е важно.
- Каква е ролята на природата във Вашите картини?
- Отправна точка. Всичко се базира на природата. Моите пейзажи не са дословни. Навремето колегите импресионисти са излизали на полето със статива и са рисували 1 към 1 пейзажа и светлината. Моите картини са по-различни. Аз се вдъхновявам от природата, но не дословно. Впечатленията, които съм натрупал, ги претворявам по своя си начин. Всичко се пречупва през моя поглед. Имам едни картини на езерото Керкини, това е от южната страна на планината Беласица в Гърция. Миналата година специално пролетта отидохме за един ден там, за да видя отраженията на зелените върхове на Беласица във водата на езерото Керкини, както и водните биволи. А ние и преди сме били от другата страна на Беласица – откъм Петрич – и сме обикаляли водопади. Да, трябва да се пътува и да се опознават различни региони, за да има вдъхновение.
- Къде се крие вдъхновението?
- То идва отвсякъде! Това са неведоми пътища. Преди години бях 2 пъти в Ливан, където видях пиниите – едни невероятни дървета, средиземноморски иглолистен вид, с които съм населил купища картини. Но вдъхновение има навсякъде. Просто човек трябва да го търси и ще го намери. Отдавна съм казвал, че един добър художник, накъдето и да погледне, може да направи добра картина. Но само добрият художник! Навремето като начинаещ художник в Ямбол един цял ден обикалях с мой колега по поречието на Тунджа, за да търся мотив, и накрая уж намерих, но започнах да рисувам и нищо не се получи. Просто не съм бил достатъчно опитен на този етап. А един опитен и добър художник каквото и да погледне, може да стане хубава картина. Ето, например Ван Гог е нарисувал обувките си и се е получила невероятна картина. Понякога вечер гледам филм по телевизията и ми хрумва идея за картина, която няма нищо общо с филма, но нещо подсъзнателно ме е подтикнало да ми дойде тази идея. Музиката също ми е огромно вдъхновение. Аз по цял ден слушам музика още от детските ми години.
- Какво слушате?
- По цял ден слушам Jazz FM. Джазът ми е любимата музика. Навремето като младеж много обичах рок, хард рок и блус. Но от доста години съм се насочил към джаза, защото е по-спокойна музика. Не мога например да рисувам на хард рок, защото е много динамична.
- Коя е любимата Ви песен?
- Може би „Smile”, която е написана от Чарли Чаплин, но е претворявана от кой ли не – Нат Кинг Кол, Франк Синатра и дори Васил Петров.
- А любимите Ви изпълнители?
- Нат Кинг Кол от западните и Васил Петров и Хилда Казасян от България.
- Какви са хобитата Ви извън рисуването?
- Риболов и туризъм по планините. Наскоро бях над Рилския манастир, до Рибните езера, Кьоравите езера и Смрадливото езеро. Там е прекрасно в този период на годината, когато все още всичко е съвсем свежо. А по-нататък през годината Кьоравите езера изчезват. Затова ние ходим в началото на юни да видим тези мънички, но много на брой езерца.
- Какво усещане искате да предадете чрез картините си?
- Едно добро чувство! Когато човек види картината, тя да му носи положителни емоции и той да иска да си я закачи на стената. Например има един много голям български художник Николай Майсторов. Той е фантастичен творец и неговите картини не стават по никакъв начин да се сложат вкъщи. Те са картини за музей. Гениални са, обаче не стават за вкъщи. Аз правя картини за обикновения човек. Това е основният ми критерий – да направя картината така, че да ми носи положителни емоции, да си я сложа на стената и да я гледам дни наред. Има художници, които толкова сложни послания отправят към публиката, че се налага отдолу под платното да се пише цяла обяснителна записка. Моите неща не са чак толкова сложни. Имам прости послания – положителни емоции, любов към природата. Съхранението на природата е много важно.
- Доста актуална тема...
- Напоследък е болезнено актуална. Виждаме как се промени климатът... Навремето заедно с мои приятели планинари създадохме неправителствена организация с цел запазване на природата. Тя не успя дълго да просъществува. Човечеството лека-полека се осъзнава, но дано да не е късно. Тези апокалипсиси, които се случват в природата в момента, са благодарение на човешката дейност. А положението ще става все по-зле, за огромно съжаление. Започваме да мислим как да овладеем тези процеси с пластмасата, енергията, въглеродния диоксид, но вече има необратими процеси в световния океан. Дано да не е прекалено късно, дано човечеството навреме се е усетило... Но тези процеси се контролират от правителствата, а не от такива като нас. Правителствата трябва да осъзнаят проблема и да създадат световен план за овладяване на процесите. Но все пак известен напредък има.
- По-рано за визитката споменахте, че сте хедонист. Може ли да разкажете малко повече за това?
- Научих се да изпитвам удоволствие от най-дребните неща. Пълното човешко щастие се постига по този начин – като изпитваш удоволствие от дребни неща. А не да си поставяш гигантски цели, защото, като постигнеш някоя, си съсипан, изморен и не можеш да ѝ се нарадваш. Например, като видя някое красиво цвете или пък едно малко котенце с майка си, а това ми се случва всеки ден, удоволствието ми е огромно. На базата на дребните неща се гради голямото човешко щастие. Човек не трябва да ламти за много. Той може и с малко да живее и да бъде щастлив. От човешката алчност се ражда това нещо, от което нашата планета страда. Затова се стига и до войни и до какво ли още не. Човек ако е скромен, ако се задоволява с малко, няма да пречи на другите и всички ще бъдем щастливи. Това е моето верую. Трябва да сме малко по-скромни и така ще можем да бъдем щастливи.
Разговора с художника Владимир Шунев проведе Елина Генова.
Благодаря Ви за страхотното интервю!