Известният художник наивист Владимир Шунев ни въвлече в света на неговото неповторимо изкуство. Това е 51-та му самостоятелна изложба, първа за Севлиево, но оказа се и негова първа изява изобщо в Северна България. Все пак това не означава, че половината от нашата страна не присъства в творчеството му, напротив Владимир Шунев е от хората, които обожават да пътуват и обичат истински със сърцето си всяко кътче от милата ни родина. За него казват, че е самобитен и самоук автор, който се гордее с инженерното си минно-геоложко образование, но не може да избяга от художника в себе си. Доказват го десетките му изложби, множество награди, обичта на публиката и неизчерпаемото му желание да рисува.
Владимир Шунев е роден в гр. Дупница. След своето дипломиране в Минно-геоложкия университет в София, той живее и работи в гр. Кюстендил от 1987 г. до днес. От 1990 год. е художник на свободна практика, а от 1992 г. вече и член на Съюза на българските художници. Понастоящем е председател на Представителството на СБХ за Кюстендилска област и на Групата на кюстендилските художници. Носител на няколко национални награди за живопис и една международна. Негови картини са притежание на „Софийска градска художествена галерия“, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил и в единствения по рода си в България „Салон на наивистичното изкуство“ в Белоградчик. Също така творбите му се намират в публични и частни колекции в множество български градове и десетки страни по цялото земно кълбо. (РС Македония, САЩ, Канада, Япония, Австралия, Германия, Холандия, Швейцария, Белгия, Франция, Испания, Австрия, Корея, Ливан, Гърция, Сърбия, Македония, Турция, Алжир, Венецуела, Панама, Швеция, Русия, Шотландия.)
Владимир Шунев твори в своята област вече от 40 години и е един от ярките представители на наивистичното изкуство в България. Неговите творби лесно се открояват и разпознават както по авторската техника, която той използва, така и по своето съдържание. В творчество му преобладават идилични пасторални пейзажи, вдъхновени най-вече от богатата и разнообразна природа на България, с нейните характерни географски особености. Картините му са вдъхновени от реални места, което се вижда и по заглавията. А неговото минно-геоложко образование със сигурност му дава още една допълнителна гледна точка към красотата на релефното разнообразие на нашата родина и по всяка вероятност, той много добре знае какви богатства се крият и под повърхността на тези пейзажи.
Вместо сложните академични прийоми в живописта, той използва един много успешен подход за директно въздействие върху подсъзнанието и това е способността ни пасивно да откриваме прости геометрични форми, стандартни цветови схеми, кратки числови поредици, несъзнателно да броим и да групираме. Което само по себе си е игра за мозъка и основен познавателен процес. Този метод на кодовата система характерен и за древните изкуства, освен по-добра разказвателност, придава и една допълнителна тайнственост, сакралност на произведенията. Допълва и подсилва вече присъстващата философска и божествена символика на храмове, пътеки, реки, планини и небесни тела.
Това, което смятам за по-важно обаче е, че Владимир Шунев успява по един много романтичен и ненатрапчив начин да насели тези пейзажи с живот, да ги одухотвори и да ни въведе в едно почти мистично, паралелно на нашето време, безвремие. От друга страна времето е отправна точка във всяка една от картините му. Редуват се сезони, редуват се ден и нощ. Тази цикличност придава допълнителна динамичност. Непрестанното преследване на небесните тела и малките светещи прозорчета, които опонират на хилядите звезди в ясното небе са една прекрасна метафора за вечността и живота.
В картините му важна роля има и човешкото присъствие. То е в хармония с околната среда, като взаимовръзката им се основава на взаимопомощ, уважение и благодарност. Владимир Шунев изобразява една действителност, изчистена от негативност, характерна за детските приказки и фантазии. Действителност, за която забравяме, че е възможна, когато започнем да се идентифицираме като възрастни. Той успява да ни зареди с положителна енергия, с ентусиазъм, с надежда. Съзнанието ни сякаш се опитва да избяга от реалността, да се потопи в картините му и поне за миг да се отдаде на безгрижие и на „Кратка почивка“.
Сава Христов 25.06.2024 г.
Comentários