Венцислав Диков завършва класическа китара в „НМА Панчо Владигеров“ и висше музикално учебно заведение в Мюнстер, Германия. Композира музика за камерни ансамбли, изнася самостоятелни концерти у нас и в чужбина (Германия, Франция, Белгия, Япония). Преподавател е по китара в „НМУ Любомир Пипков“, София.
Венцислав Диков се изявява и в областта на изобразителното изкуство. Има близо 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, сред които страните Япония, Южна Корея, Франция, Германия, както и редица участия в групови експозиции в София, Анкара, Люксембург, Дрезден и др.
В творчеството на автора могат да се проследят няколко естетически линии, или както сме озаглавили и самата изложба – „Посоки”. Всяка една от тези посоки, обаче е характерна за неговия мироглед и представя конкретна гледна точка върху нещата от света и света на самите неща.
Картините му изследват предимно човешкото подсъзнание, инстинкти, стремежи и емоции. Рисува абстрактна и фигуративна живопис, като стилът му е самобитен, с влияния от наивизъм, сюрреализъм, експресионизъм. Основното му изразно средство е фигуративна и абстрактна живопис, която понякога се допълва от фотография, скулптура, инсталация и др.
За Венцислав Диков творческия процес е процес на преосмисляне и отърсване от идеологиите и стереотипите, освобождаване от конкретния смисъл и замисъл, за да се отвори място за емоционално чисто сетивното преживяване. Художника обръща особено внимание и на взаимодействието на цветовете, те са този елемент, който предават чувствата и емоцията директно на подсъзнателно ниво. В по-новите си творби той се стреми към изчистване на формите и често рисува с не повече от два цвята, като създава един мълчалив диалог както между конкретните цветове, така и между цялостната картина и зрителя.
Венци Диков е човек на изкуството, който с елеганс пресича границите му и редовно провокира аудиторията си. Чрез неговите изложби зрителя нахлува в ателието, в главата, в идеите му. Изследва вътрешните си светове и взаимодействието им с околната среда. Понякога идеите и прозренията му се превъплъщават във форми, а понякога в чисти абстракции. И ако във фигурите и формите, самата форма е изведена до толкова, че само да подскаже за своята същност, то тя следва да бъде интерпретирана от зрителя така както той сам прецени за себе си. От друга страна в чисто абстрактните му работи, можете да откриете наличие на закономерности и последователности. Венци Диков успешно се справя с непосилната за квантовите физици задача да ни представи най-неустойчивата форма на космическия хаос, в нетипичното за него състояние на порядък, или с други думи, това, към което всеки творец и създател се стреми.
Comments