Интервю с Ивайло Иванов и Ирина Вачкова от Керамик студио Термодвойка, които отбелязват 25 години творчески път с изложба в галерия „Видима“.
- Може ли да разкажете за творческия си път досега?
Ирина: Творческият ни път е много трънлив, защото ние завършихме специалност „Керамика“ в троянското училище за приложни изкуства през т. нар. „Виденова зима“. Понеже нашите родители останаха без работа, се наложи веднага ние да започнем да работим, за да издържаме семействата си. Така се попрекършиха крилата ни, защото когато завършва училище, човек е мечтател и смята, че ще промени света, а ние много бързо бяхме приземени. От друга страна пък научихме тънкостите на занаята, който ни даде възможност да имаме много практически знания. После ни поканиха да работим в Чехия и от там натрупахме стартов капитал, за да сбъднем нашите мечти. И така, в далечната вече 1999 г. се роди Термодвойката.
- Как протича създаването на една творба?
Ивайло: Това е дълъг процес. Първо започваш работа в главата, после създаваш множество скици, тестове и ако Създателят е благосклонен, всичко става от първия път (смее се).
Ирина: В началото нашите търсения бяха различни. Ние искахме по-скоро да правим сувенирни предмети, за да се издържаме и да се опознаем с материала, но лека-полека достигнахме до дълбокото изкуство.
- Как се справяте с всепознатата нагласа, че керамиката може да бъде само чаши и чинии, а не изкуство?
Ивайло: Битката е голяма! На първата ни изложба, която направихме преди 22 години, присъстваха предимно съдове, утилитарни неща. Но имаше и съдове, които бяха с декоративна цел, но хората още не можеха да проумеят факта, че съд може да е част от интериора, да има момент на съзерцание в него.
Ирина: Те не бяха просто съдове, а бяха инспирирани от различни сгради в Африка и Азия. Думата „съдове“ малко ги принизява. Нещата бяха леко футуристични и много интересни. А през цялото време хората дърпаха Ивайло за ръкава, за да го питат: „А това за какво служи?“.
Ивайло: Да, това ще бъде може би надгробният ми надпис: „Тук почива: Това-за-какво-се-ползва“ (смее се).
Ирина: Неразбрано е изкуството... Хората са свикнали да възприемат изкуството единствено като картини на платна.
Ивайло: Фактът, че керамиката, стъклото и порцеланът все още са разделени на академично ниво като приложни изкуства, за мен е повече от красноречив. В съзнанието на хората битува керамиката като функция, утилитарност. Може би има все още хора, които помнят онези огромни керамични пана, красящи фасадите на сгради по времето на социализма. Но все още керамиката си стои в графата „Приложни изкуства“ и този стереотип в главите на хората е много труден за изместване.
- Има ли особен интерес към керамиката в момента?
Ирина: Има, обаче прави ми впечатление, че повече има интерес към това хората да се забавляват - предпочитат да дойдат те да си направят нещо пред това да видят нечии керамични творби. Това като че ли е болежката на нашето време. Но иначе нашето ателие не остава без туристи, непрекъснато има гости на Априлци, които минават през ателието.
Ивайло: Ирина визира широката маса хора. Нашите наблюдения са, че интересът към керамиката като цяло намалява, и те стъпват върху факта, че това е доста трудоемък жанр. Неслучайно отбелязахме, че на нас ни беше нужен стартов капитал. Ако вземем за сравнение ателие за изящни изкуства, например за живопис, за отварянето му не са нужни повече от около 2000 лв. Докато на нас само едно грънчарско колело ни е около 1000 лв., а пещите достигат от 3000 до 5000 евро... Това отказва страшно много млади хора , като добавим и факта, че керамиката си е доста силов „спорт“.
- Какви са вашите занимания извън творението?
Ивайло: Правим уъркшопи с деца и туристи. Имаме идея да създадем помещение в ателието си, където да посрещаме групи туристи, но ако има желаещи деца от Априлци, за тях да е безплатно.
Ирина: Забелязахме, че има дефицити между децата, които идват от града и ходят на много школи, имат странични занимания, и нашите деца, които растат в много семпла обстановка. Ще́ ни се да ги компенсираме, като ги срещнем с наши приятели музиканти, писатели и живописци, както и с нас. Целта ни е да създадем група от активни деца с по-широк мироглед.
Ивайло: Малко мисионерски подхождаме, но така трябва да се случват нещата, защото в малките населени места няма достатъчно култура, но не можем само да се оплакваме - трябва да сме инициативни. Много пъти съм казвал на срещи с управниците на Априлци, че дори един Амадеус Моцарт да се роди в Априлци, той няма да стане никога Амадеус Моцарт, защото няма кой да го забележи. И това не се отнася единствено за изкуствата. Сещам се, че преди известно време имаше някаква програма в местното училище – водеха децата от 1. до 4. клас да се запознаят с професиите. Няколко пъти дойдоха деца при нас, но повечето от тях си тръгнаха с въпроси от типа „Това колко струва?“, а останалите питаха „А вие иначе работите в общината, нали?“. Те даже не могат да предположат, че някой само с това си вади хляба.
Ирина: А ние пък ги парирахме с въпроса „За какво мечтаете?“. Отговорите бяха покъртителни.
- Какви теми засягате в произведенията си?
Ирина: В момента най-много ме занимава трансформацията на човешката личност и най-вече на образа на жената. За изложбата съм направила някои класически неща, базирани на картини на Ботичели например, както и съвременни образи. От Древността до днес хората са еднакви, имат едни и същи стремежи и подбуди. Сменили сме само „играчките“ си: примерно съм сложила слушалки на едната от трите грации на Ботичели. Интересна ми е също трансформацията от жената, която може да бъде обожавана и да изглежда като богиня, вдъхновение, до жената, която стои на магистралата с цялото си окаяние на бита и падение в душата си – такива крайности ме занимават много.
Ивайло: Аз не засягам теми; те мен ме засягат. Например сечивата, на които съм посветил 4 работи в група „Сечива“, ме занимаха малко след кончината на дядо ми. Майка ми и леля ми взеха решение да продават къщата му. Аз се разходих там и видях, че сечивата, които са помагали за създаването на нашето семейство, с лекота ще бъдат изхвърлени. Простички са, много са елементарни, но носят толкова много история, семейна памет. Така събрах в един сандък инструментите на дядо си и ги запазих. Занимават ме и духовно-архитектурни обекти като храмове например. Оттам идва и името на изложбата „Емоционални пейзажи“. При пътуването човек запомня, а пейзажът от своя страна е свързан с емоция. Също така правим всичко на момента, даже работихме върху творбите за изложбата през последните 3 месеца…
Ивайло: Добре, че имаме някакъв краен срок, защото иначе можеше да няма място в галерията за посетители. (смее се)
- Как бихте описали Термодвойката с 3 думи?
Ирина: О, с три е много трудно, но мога да кажа, че сме доста различни като автори. Много дълги години работихме, като Ивайло създаваше формата, а аз рисувах върху нея. Интересно е как двама души правим един предмет, който се харесва и на двамата, никой не прави компромис. А ние сме много критични един към друг!
Ивайло: Оттам идва „термо“-то в името – напрежението и нагряването.
Ирина: Иначе много добре се разбираме – още в училище бяхме най-добри приятели, после връзката ни прерасна и до ден днешен се караме само в ателието и само за работа.
Ивайло: Аз ще се огранича до три думи и това са огън, земя и вода – трите елемента, макар че трябва да добавим и въздуха, защото и той влияе. Керамиката обединява 4 от основните природни елементи и това наистина е магия.
Ирина: Знаете ли, правили сме си експеримент: като дойдат хора в ателието, им даваме по една топка глина и всеки човек прави абсолютно различно нещо. Един прави вазичка, друг купичка за ядки, трети музикален инструмент или пък украшение. Много е интересно как този материал предразполага да излезе нещо от теб.
- Представяте България на различни форуми в чужбина, работили сте в Чехия, но винаги се връщате тук. Защо?
Ирина: Друга ни е маичката на нас, българите. Няма да забравя една вечер в Чехия, в която на стар радиоприемник „Селена“, който нямаше антена, въртяхме алуминиева лъжица и така хванахме българската станция на Гръцкото национално радио и като чухме как запя Валя Балканска, всички българи, които живеехме заедно, се разплакахме. После си събрахме багажа и хукнахме към вкъщи.
Ивайло: Живеенето в чужбина не пожелавам на никого. Емигрантският хляб не е много вкусен.
- А защо избрахте да живеете точно в Априлци?
Ирина: Първо, моите родители са били разпределени по работа тук навремето и ние всъщност си се прибрахме, второ, мястото е прекрасно, особено когато се занимаваш с изкуство, и трето, когато имаш малки деца, искаш да растат на някакво тихо и спокойно място.
Ивайло: Имаше и по-прозаична причина – фактът, че сме в центъра на страната и че сме близо до Троян, който е керамичен център, ни дава достъп до доста материали. Освен това има и туристически поток.
- 25 години се занимавате с керамика, а сега направихте едва втората си самостоятелна изложба. Защо?
Ивайло: Ангажиментите ни бяха свързани с по-комерсиалната част от нещата, които правим. Ковид беше вододел, с който всичко се срина – не само при нас, но и в световен план, но пък тогава имахме време да разберем, че нямаме много време и че комерсиални поръчки винаги ще има малко или много, но няма да ни остане много време за онова, което искаме. Никой няма да ни потупа по рамото и да ни каже: „Спрете, сега е време да обърнете внимание на себе си на нещата, които минават през главите, сърцата и душите ви“.
Ирина: Другият момент е, че решаваме да правим изложба, когато наистина има какво да покажем. Няма смисъл да правим постоянно изложби и да показваме едни и същи неща.
- Защо избрахте точно галерия „Видима“?
Ирина: Истината е, че е много трудно да правиш изложба. Представете си, ние двамата получаваме от едно и също място доход, а сега 3 месеца работим върху изложба и връщаме поръчки, които са ни платени. Това означава, че в момента нямаме почти никакви доходи, за да спрем всичко останало и да можем да творим и да споделим творбите си с хората.
Ивайло: Защото те ни поканиха, за което, разбира се, благодарим. Като се обърнахме, на стената видяхме поканата от предната ни изложба и че ни делят 22 г. от нея. Решихме чрез изложбата „Емоционални пейзажи“ да отбележим нашата 25-а годишнина.
Материала подготви: Елина Генова
Изложбата "Емоционални пейзажи" се откри на 16-ти март и може да бъде разгледана в галерия "Видима" всеки работен ден от 12-18 ч. до 12-ти април.
Comments