Изложбата „Моето Севлиево“ се откри на 28 май в галерия „Видима“. В нея малките възпитаници на Детския арт център „Видима“ представят родния си град Севлиево. За красотата през детския поглед и изкуството поговорихме с тяхната ръководителка Снежана Велчева.
- Какво ще видят посетителите на галерия „Видима“ на изложбата „Моето Севлиево“?
- Тази година изложбата ни показва най-красивите и емблематични места на Севлиево. Всяко дете нарисува своята картина, като имаше възможност да помисли и да реши коя сграда, паметник или място да изобрази върху хартията. Повечето от децата за първи път рисуваха архитектурен пейзаж и беше много интересно заедно да изберем най-подходящата гледна точка на любимото им място. Така те се опитаха чрез рисуването да виждат, съобразяват и мислят. Постарахме се нестандартно, нешаблонно да изразят това, което искат, по детски чисто и индивидуално, защото всеки малък художник, а и голям, вижда града по различен начин и така го и рисува.
- В какви формати творят възпитаниците Ви?
- Използваме различни техники, материали и формати, за да е интересно на децата. Който познава школата, знае, че нашите неща са различни. Ние използваме големи формати и рисунките в тази изложба не са изключение. Аз обичам картините им да имат рамки, да са оформени, за да приличат на работи на истински художници. Правим графични рисунки, триизмерни, колажи... После рисуваме за колекции, но с еднаква техника, за да може всяка изложба да е цялостна. Много се старая всяка година да е различно – за следващата година съм измислила нещо друго. Но най-важното е децата да се забавляват, защото не всички стават художници, но идват, защото обичат да рисуват. Може да се каже, че школата има стил! Отличава се от останалите, разпознаваема е. От много години пътуваме в чужбина с децата и правим изложби, така че вече знам какво се харесва; знам кое е най-доброто, за да се получават рисунки на световно ниво. Нашите колекции са пътували в целия свят – били сме в Япония, Китай, Виетнам, Катар, а в Европа почти няма държава, където да не сме правили изложба.
- Как успявате да предоставяте такива възможности за пътуване на малките художници?
- Преди повече от 20 години участвах в конкурс на сдружение „Духовно огледало“, макар и тогава то да не ми беше познато. Просто обявиха конкурса по телевизията и аз участвах с рисунките на моите деца. Тогава спечелихме много награди. На следващата година ме поканиха отново и спечелихме наградата за най-добра колекция на школа – пленер за деца в Италия за 2 седмици. И така започна нашето приятелство с „Духовно огледало“. От тогава (вече 25 години) ние всяка година участваме в този детски фестивал на изкуствата в Италия и пътуваме с деца, които 2 седмици освен да се забавляват и да си почиват, те рисуват и накрая се организира изложба с нещата, които са направили. Отново „Духовно огледало“ ни поканиха да покажем нашата колекция „Да бъде светлина“ в Народното събрание. Тогава министър на културата беше Вежди Рашидов и той, като видя нашите икони, каза: „Това трябва да се види по света!“. И ни помогна да покажем изложбата за една Коледа в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Австрия. Там също получихме няколко покани и така постепенно започнаха нашите изложби по света. Направихме втора, трета, четвърта колекция и по този начин – чрез „Духовно огледало“ – вече представяме детското изкуство на най-различни места. Освен това участваме в много панорами – съвсем скоро бяхме с деца в Пловдив. Всяка година за деня на детето (1 юни) там се прави „Панорама на детското творчество“. Пред къщата на Златю Бояджиев се организират ателиета и идват школи от цялата страна, които правят изложби и работилнички, а туристите могат да спрат да видят какво творят децата. От няколко години нашите картини се отпечатват на огромни винили и се поставят върху оградата на къщата на Златю Бояджиев. Този път огромните картини ще бъдат от нашата колекция „Старите майстори през детските очи“. Освен това от няколко години работя чрез „Духовно огледало“ и по един проект за децата от Балканите. С учениците бяхме в български училища в Скопие, Белград, предстои да бъдем в Албания и останалите балкански страни. Работим едни и същи неща с всички деца и накрая на проекта в София ще бъде направена грандиозна изложба.
- Защо според Вас е важно децата да се занимават с изобразително изкуство?
- Децата рисуват и опознават света с удивление като изразяват своите впечатления, емоции и преживявания. Те са искрени и непринудени и така с лекота използват цветовете, формите, линиите, изграждайки своите фантастични светове. Целта ми е да развия творческо креативно мислене, да обогатя светогледа им и умението да виждат красотата около себе си. Тази способност се нарича фантазия. Няма човек, който не фантазира, а децата са най-добри в това. Без нея няма познание, няма творчество.
- Как Ви дойде идеята да представите именно Севлиево с картините на децата?
- В галерия „Видима“ имахме изложба от фонда на Дряновската галерия, която представяше града си. На мен тогава ми хрумна, че никога не сме рисували своя град. А на децата им беше интересно. Родителите със сигурност ще останат впечатлени, а и не само те. Смятам, че всеки, който влезе в галерията, ще се смае от това, което ще види. Много е различно. Това не е обикновена детска изложба. Каня всеки, който има възможност, да надникне в нашата галерия, за да види колко са талантливи децата, а и колко е красиво Севлиево - така децата виждат града ни. Рисунките са толкова ярки, красиви, чисти!
- Вече над 40 години се занимавате с деца и много от възпитаниците Ви продължават да се занимават с изобразително изкуство, някои дори вече преподават. Кой е най-важният урок, на който учите своите ученици?
- Всички знаем, че Бог е дарил всеки с един или друг талант. Проблемът е, че не всеки успява да го развие. Моята задача е да помогна на децата да открият, реализират и развият своите способности. Така те ще стигнат до красотата на изобразителното изкуство. Когато се учи детето да рисува, то се учи да вижда, а когато вижда, то мисли. Рисуването се учи не за да станат художници, а за да се опитват да правят интересни неща, да експериментират с различни материали и пособия, да показват картините си и да ги подаряват на любимите си хора. Чрез рисуването се надявам да допринеса на детското изкуство и духовното извисяване на децата. Желая те да бъдат възпитани, интелигентни млади хора с естетическо чувство, усмихнати, честни и скромни.
Разговорът подготви Елина Генова.
Comments