През октомври миналата година галерия „Видима“ представи изложбата „Междупланетарни номади 2.0“ на преподавателя във ВТУ Пламен Кондов. Той е млад човек с поглед, насочен към Космоса и технологичното бъдеще и един от малкото артисти в България, които се занимават с арт стъкло. В интервюто, което ще прочетете в следващите редове, разговаряхме с него за Земята, Космоса и стъклото, чрез което той ги обединява.
ВИЗИТКА:
Любими книги: „Цар плъх“ на Джеймс Клавел и поредицата „Фондацията“ на Айзък Азимов
Най-въздействащ цвят: прозиращото червено стъкло
Любим артист: Ай Уей Уей (съвременно изкуство) и Бертил Валиен (арт стъкло)
Любима историческа епоха: „Ако не сега, кога? Ако не тук, къде? Ако не аз, кой? :)“
Емоцията, която творбите му носят: Всяка творба има уникален емоционален и мисловен заряд
3 думи, с които би се описал: Нескромен, странен, стъклар
- Как започна влечението Ви към стъклото?
- За първи път станах свидетел на работа с горещо стъкло, когато бях втори курс във Великотърновския университет. Още когато видях майстора да работи с този материал, си казах: „Това искам да го правя!“. Беше като любов от пръв поглед – запленява те веднъж и край!
- А от малък ли се занимавате с изкуство?
- Все още не знам дали се занимавам с изкуство. Но от малък обичам да творя разни работи, да.
- Тогава какво е изкуството според Вас?
- Това е много сложен въпрос. За мен специално изкуството трябва да казва нещо, да подтиква към мисъл; както казват – да провокира, но може би не прекалено много. Трябва да ти помага да се сетиш за неща, които ти знаеш по принцип.
- А трябва ли да е политическо?
- Понякога да. Когато има много силни политики, няма как изкуството да не отговори по някакъв начин. Така че може да бъде и политическо, и антиполитическо. Моите произведения бягат от политиката. Опитвам се да вкарвам в тях повече мои мисли. Смятам, че човекът е станал твърде дребнав и забравя за основните работи, големите неща около себе си – Вселената, Земята... Като се замислим, че нас като вид ни е имало в някаква милисекунда от цялото време, разбираме, че не сме кой знае какво и трябва да се стремим към повече – и към Космоса, и към микрокосмоса – нашия вътрешен свят.
- Може ли да разкажете за участието си в Международното биенале на стъклото?
- Участвам в него от първия му формат. Последните 2-3 издания са много добри, Биеналето вече се утвърди и има изключително голям интерес от чуждестранни автори. То е едно от добрите формати в Европа - неслучайно има автори от САЩ, Япония, Канада... автори, които са на световно ниво.
- Какво е чувството вашето име да е сред имената на световноизвестните майстори на стъклото?
- Ами, готино! (смее се) Все пак аз към това се стремя. Между другото, обществото на стъкларите не е особено голямо. Познавам някои хора отпреди това от други формати, така че Биеналето се получава винаги като сбирка на приятели.
- Разбрах, че дори в момента участвате в международен конкурс. Може ли да разкажете за него?
- Скоро изпратих една работа за формата „MilanoVetro-35“ за автори под 35 г. Това е конкурс, който ще се открие на 27 май в Италия. Ще бъдат представени 26 избрани кандидати от цял свят и аз съм един от тях, за което се радвам страшно много. Имам студентка от Нов български университет, която също е приета и това е още по-голяма радост за мен. Досега двама българи не е имало в този конкурс.
- Какви техники използвате в работата си?
- Работя главно с лято стъкло. Всички машини, с които работя, съм си ги правил сам, просто защото са много скъпи и понеже сме в България... Но съм много доволен, че се научих да изработвам пещите си сам, защото машините за мен са като четката или платното за един живописец. А като знам как всяко нещо работи в тях, мога да ги използвам оптимално добре. Иначе работя и в техниката фюзинг и духано стъкло. В общи линии съм пробвал повечето техники за работа със стъкло.
- Как създавате произведенията си от лято стъкло?
- Зареждат се стъклени гранули в калъп от гипс, кварц и шамот и се нагряват в пещта. Стъклото се загрява до около 900 градуса в пещта и после самата стъкломаса, която вече е цял обект, трябва да изстива понякога седмица, понякога месец. И през цялото време се надяваш да не ти спрат тока. Стъклото трябва да се охлажда много бавно. Ако спрат електричеството, започваш отначало.
- А само със стъкло ли се занимавате?
- Моето амплоа е стъклото, но съм работил и в различни стенни техники – правил съм доста неща и мога да кажа, че не са много зле, справям се добре, но като творец, аз се опитвам да изградя някакъв личен образ, който да защитавам. Не може да се представям с всички неща, с които се занимавам, защото ще стана прекалено разхвърлян.
- Какъв е опитът Ви със стенописите и витражите?
- Работих в Ловеч, в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в екипа на проф. Владимир Аврамов за изписването на храма. Витражите на прозорците на двата му етажа са направени от мен - мой проект и изпълнение. Витражи направих и в храм “Св. Три Светители” в Горна Оряховица миналата година. Специфичното на църковния витраж е, че е доста догматичен, че няма голяма свобода, затова и гледам постоянно да работя мои неща, защото благодарение на тях мога да си позволя да правя каквото си искам.
- Работили сте в живописта, витражите, стенописите, но главно със стъкло. Макар и всяка техника да е различна посвоему, кое е по-трудно?
- Стъклото. Безкомпромисно мога да го кажа. Много обичам в своите фюзинги да използвам прийоми от живописта. Те реално са плоски, наподобяват стъклени картини. Но стъклото е технологично по-сложно, при него няма компромиси. Работейки с него, постоянно си готов, че то всеки момент може да се счупи. Но затова е и толкова магично, защото то може да живее хиляди години, може да живее и едва няколко часа. Наскоро в Дания бяха открили една римска стъклена ваза, която е на 2000 години и е изцяло запазена. Няма друг артефакт, който може да оцелее 2000 години и да изглежда по същия начин, по който е изглеждал, когато са го направили.
- Нека се върнем към изложбата Ви в галерия „Видима“ миналата година. Какво е значението на заглавието – „Междупланетарни номади 2.0“?
- Заглавието е препратка към това, че или животът се е развил на Земята чрез някаква бактерия от паднал астероид – това е една от теориите за началото на живота тук – или ние сме тези, които трябва в един момент да прескочат границата на Земята и да се заселят някъде другаде. Както европейците са се заселили в Америка, така може би сега океанът е Космосът. Също така трябва да приемем, че Земята няма да е вечно благоприятна за нас, така или иначе тя постоянно се променя и аз мисля, че хората трябва да имат и вариант Б. Това са си мои мисли и не карам никого да ги приема. Просто колкото и да пазим Земята, тя в един момент ще се промени. Това е неизбежно. Както се е случвало милиони пъти, така ще се случи пак и ние трябва да сме готови. В изложбата в галерия „Видима“ имаше няколко работи, свързани с изкуствения интелект, както и няколко, посветени на космическите пътувания. Те представляват фигури в ракета, като това е образът на обществото, което трябва в един момент да се издигне над планетата ни. Но интересното при моите работи е, че могат да се приемат буквално, но и преносно. Това издигане може да е също така душевно или интелектуално.
- Откъде идва афинитетът Ви към Космоса и Вселената, който си личи в повечето Ви творби?
- Може би още от 2 - 3 клас, когато ни заведоха в планетариума в Ямбол. Беше ми супер интересно как тези огромни обекти на милиони светлинни години от нас съществуват и това беше някакъв пламък на интереса ми, който не е спирал до момента.
- Говорите доста за Космоса, но не забравяте ли проблемите на Земята?
- Има много хора, които казват: „Когато си решим проблемите на Земята, тогава ще мислим за другото“. Аз съм на мнение, че просто никога няма да ги решим. Проблеми винаги ще има.
- По какъв начин разглеждате темата за новите технологии в творчеството си?
- Аз мисля, че те могат да ни помогнат страшно много, но могат и да ни съсипят. Изкуственият интелект например според мен е много добър инструмент, който ще започне първо да се използва много грешно, както всяко друго нещо, и чак след като ни съсипе, ще разберем как може да ни е полезен. Наблюдавам това в своите студени – постепенно те просто избягват да мислят сами. Човекът, когато има възможност да не се труди, той винаги избира да не се, но понякога това му вреди. Ние се различаваме от другите бозайници с това, че можем да мислим, но когато спрем да мислим, вече спираме да сме хора. Мисля, че изкуственият интелект точно това ще направи – ще направи едно мързеливо общество и после ще се разбере, че това е било погрешно и ще се намери някакъв начин да се ограничи, но може и да е твърде късно. Неслучайно в момента всички големи компании и учени засягат точно този проблем. Обществото не е готово за тази технология, а тя навлиза твърде бързо.
- Какво смятате за изкуствения интелект в изкуството?
- Има много автори, които използват AI за обработване изображения, и аз не бих могъл да ги съдя по никакъв начин. Аз засега го избягвам, защото мисля, че може да ми повлияе зле. Може да промени начина, по който си представям един обект, защото AI ще ми го представи по начин, който може повече да ми хареса, но няма да е начина, по който аз си го представям. Но когато избереш изображението от AI, ти вече не си искрен. Така се губи част от процеса на творчеството.
- Коя е най-смелата Ви творба?
- Всяка една творба, щом я завършиш, усещаш едни 3 секунди на обаяние. В тези 3 секунди творбата наистина ти е любима и няма по-добра от нея. Обаче, като мине това време, намираш недостатъците ѝ. Иначе като значимо постижение имам една работа, наречена „Protector of the past” – един робот, който държи Вилендорфската Венера. Мисля, че в нея съм бил много искрен и че доста добре се получиха някои неща в нея.
- Как комбинирате преподаването във Велико Търново и София?
- Във ВТУ преподавам „Перспектива“, „Стенопис“ и „Цветознание“ - другите ми силни страни. В Нов български университет в София преподавам в ателието по стъкло от тази учебна година. За жалост, няма такава бакалавърска специалност в Търново - единствено магистърска програма. Аз записах нея и по време на докторантурата ходих на няколко Еразъм+ обучения в ателиета по стъкло в Букурещ, Чехия, Нидерландия и реално там научих много от нещата, свързани със стъклото. В България има максимум 10 души, които се занимават професионално в тази сфера. А относно Търново и София, голяма разлика, която усещам в студентите на двете места, е, че когато човекът си плаща, той наистина се стреми да даде максимум от себе си...
- Какъв спомен остана във Вас след изложбата Ви в галерия „Видима“?
- О, това е любимата ми изложба! Тя беше третата или четвъртата ми самостоятелна. Организацията беше супер, дойдоха много колеги и други хора. Човек винаги се чувства добре, когато е така оценен.
Голям професионалист !