Мария Тодорина е родена в град Пазарджик. През 2014 г. завършва специалност „Изобразително изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски". Има участия в регионални, национални и международни изложби. От 2014 г. работи като графичен дизайнер. От 2021 г. е член на Дружеството на пазарджишките художници. Живее и работи в близкото до Пазарджик село Мокрище. През 2022 г. получава първа награда в категория графика на конкурса за млади автори "Следващите 25".
ВИЗИТКА:
Любима книга – „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен
Любим художествен стил – Наивизъм
Най-въздействащият цвят според нея – черното
Любим артист – Георги Герасимов
Любимо място за рисуване – в дома
Емоцията, която носят творбите ѝ – спокойствие
Как се описва с 3 думи – нетърпелива, сантиментална, интровертна
- Кога започна Мария Тодорина да се занимава с изобразително изкуство?
- Първите спомени са ми може би около 7- или 9-годишна. Тогава си спомням, че баща ми ми купи едно блокче за рисуване. Отпред много ми хареса картинката, имаше петел, жабка, таралежче и някакъв горски пейзаж, и реших да я прерисувам. По мой спомен се получи едно към едно. За съжаление, не знам къде е тази картина. Оттогава започнах да рисувам. Предимно от детските книжки си харесвах картинки. Баща ми преди е рисувал, но не е продължил с това. Както и чичо ми, той е фотограф. После имаше един кратък период, в който прекъснах. Но след известно време казах на родителите си, че искам да стана графичен дизайнер и да се занимавам с рисуване. В 12. клас (последната година) ходих на уроци при Марин Кузев, той ме подготви за кандидатстудентските изпити. Четири години бях студентка и после останах там за 10 години.
- Смятате ли, че творците в семейството Ви са допринесли за Вашето развитие като график?
- При мен беше едно спонтанно решение. Преди това, като всяко дете, исках да съм или лекарка, или полицай. Но после, тогава технологиите не бяха толкова навлезли, просто ми звучеше добре това „графичен дизайнер“. Не знаех какво точно значи, но казах на родителите си, че ще стана графичен дизайнер. На по-късен етап разбрах всъщност какво е и си харесвам работата. Но да, аз спонтанно взимам решения и съм нетърпелив човек. Обичам нещата да се случват бързо и като реша, че искам да направя нещо, не мога да го отлагам. Просто се пускам. И в рисуването е така – не рисувам всеки ден, а когато ми дойде идея, на момента решавам, сядам и я правя.
- Как се „запознахте“ с графиката?
- Аз съм завършила Софийския университет, специалност „Изобразително изкуство“. Мисля, че бях вече в трети курс, когато трябваше да се насочим към някое друго направление, по-сериозно, и аз избрах графиката. Беше ми много интересно. Винаги има момент на изненада в графиката. Ти можеш да си представяш по един начин какво ще бъде крайното изображение, но винаги има изненади, тъй като техниката при нея някои пъти е малко по-сложна – суха игла, офорт, акватинта. И някои пъти, докато не видиш отпечатъка на хартия, не знаеш какъв точно ще е. Може още в началото на процеса нещо да си изпуснал, или пресата да не е настроена както трябва. Но го има и това, че понякога от дефекта може да се получи ефект. И така имаш един уникален отпечатък, който няма как да направиш в тираж. И в дигиталната графика също има момент на изненада – като качество, цвят, оттенък на изображението. Затова при нея също се правят пробни отпечатъци.
- Има ли някоя графика от изложбата „Идилия“, която е претърпяла промени преди крайния си вариант?
- В дигиталната графика „Антре“ бях тръгнала от една идея за визия, но се появи нещо съвсем различно, след като се сглобиха елементите, слоевете. Мислех да придам малко повече дълбочина в началото, но някак си се губеше ефектът на това, което искам да покажа. И затова след много корекции остана по този начин.
- Вашата изложба „Идилия“ е следствие от спечелването на конкурса „Следващите 25“ на галерия „Видима“ през 2022 г. Какво е чувството да спечелите такава награда?
- Когато Сава ми се обади и ми каза, че имам награда, аз изобщо не очаквах, в първия момент казах „Да, добре“ някак си неосъзнато. Като излезе информация и снимки от откриването и разбрах, че съм взела първа награда, не можех да повярвам. После дойде еуфорията, радвах се като малко дете, имах чувството, че цялото село ме е чуло как скачам и викам от радост. Никога не съм очаквала, че ще получа наградата. Но за съжаление, тогава не успях да дойда на място да я получа. Имала съм много международни, национални и регионални участия, но досега не съм събирала смелост да направя изложба самостоятелно.
- Какво е въздействието на подобен вид признание върху творческата мотивация?
- Трябва да покажа най-доброто от себе си. Но винаги може повече.
- Защо решихте да участвате в конкурса?
- Интересни ми бяхме условията и темата, която беше зададена. И с такава конкуренция не очаквах първото място.
- А как се чувствате сега, точно преди откриването?
- Притеснявам се.
- Откога се подготвяте за изложбата „Идилия“?
- Две години се подготвях за тази изложба – от средата на 2023-та. Графиките са направени специално за тази галерия. Всъщност след откриването на „Следващите 25“ през декември 2022 г. започнах да се готвя мисловно и на хартия. Обичам много да пиша на хартия, да си нахвърлям идеите. После започнах да създавам графиките, когато имах свободно време. Работя като графичен дизайнер и във всяка свободна минута отделях по малко време да се създавам тези работи.
- Графиките в изложбата са вдъхновени от селото, в което живеете – Мокрище. Защо се преместихте там?
- Водим много забързан начин на живот. Аз 10 години живях в София, но там така и не можах да свикна – постоянно работа, стрес… По тъмно излизаш, по тъмно се прибираш… Не ми оставяше време за нищо. И в един момент просто реших, че искам спокойствие. Това стана точно преди пандемията, наложи се да напуснем квартирата си в София с малко дете и се завърнахме на село. И много ми хареса. Има големи градове, които са близо до нашето село. Такова е и естеството на работата на мен и на съпруга ми, че можем да си работим от вкъщи. Затова решихме да инвестираме в нещо свое. Там и хората са по-усмихнати, по-приветливи. Някак си ти остава време да се наследиш на нещата, да се върнеш към онзи бавен начин на живот. Просто сега пия кафе, за да се насладя на гледката, на изгрева, на кафето. Мога да „романтизирам“ това, което върша там, дори миенето на чинии. А иначе се преместихме през 2020 г. Тогава бяхме две години при свекърите, докато намерим къща, която да закупим. Лека-полека стегнахме единия етаж и там живеем от две години.
- От това ли е вдъхновено заглавието на изложбата „Идилия“?
- Да. Всъщност първоначално мислех изложбата да се казва „На Мара мачките“. (смее се)
- По-трудно ли е да се твори на село?
- Не. Особено като изляза на терасата с гледка към планината, като наблюдавам къщите, птиците, изгревите, залезите, даже и облаците, които всеки път са много различни. Трябва да ми е спокойно, за да мога да творя.
- Какво следва оттук нататък? Изчерпана ли е темата за селото, или тепърва започвате да я показвате?
- Тепърва може да се създават много работи. Това, което виждате в момента, е част от това, което ми се е случило в ежедневието, което ми е направило голямо впечатление. В повечето от работите присъстват котките. Това ми е едно от любимите животни. Имам няколко и всеки път ги хващам в интересни ситуации и просто няма как да не ги пресъздам в графиките си.
- Коя е любимата Ви графика от всички в изложбата?
- „Уют“ – тази с котката пред печката.
- Каква е ролята на загатнатите цветове в някои от графиките?
- Много от моите колеги и приятели са ме карали да им нарисувам някой цветен пейзаж, например с акварел, но това не е моето. Графиката ми харесва. Често са ми казвали: „Ама стига с това черно, вкарай малко цвят“. Приех го като провокация и вкарах малко цвят.
- Защо има само два екземпляра от всяка графика?
- Както класическата графика, така и дигиталната може да има отворен тираж (неопределен брой отпечатъци), а може и да е затворен. Моите са в затворен. Има по два броя от всеки вид графика. Забелязвала съм, че голяма част от зрителите, когато знаят, че една творба е дигитална, смятат, че тя може да се изкарва по много пъти, но по този начин се губи стойността. Аз винаги работя в затворен тираж, дори в класическата техника. Изображенията на графиките може да се срещнат из интернет, където вече са качени, хората понякога си ги изтеглят, но те нямат онази стойност на оригиналния отпечатък, подписан и номериран от автора.
- Кое според Вас е най-важното качество на един график?
- Да бъде отворен към всякакви експерименти. В графиката няма ограничения.
- Кои са най-важните теми в творчеството Ви?
- Сънища, мечти. Предимно в тази сфера са ми работите. Но много често се вдъхновявам и от текстове на песни, стихотворения.
- Песни в кой жанр?
- Рок. Харесвам например „Sweet Child O' Mine” на Guns N' Roses. Винаги слушам музика, докато творя – рок или класическа музика. А често просто слушам някое от филмчетата на дъщеря ми. (смее се) Винаги трябва да има някакъв звук около мен.
- Трудно ли е да се твори на пълен работен ден, предвид това, че работите и като графичен дизайнер?
- Да, понякога е доста изморително. Предимно през почивните дни и през нощта работя, когато всички спят и ми е тихо и спокойно. Тогава мога най-добре да мисля. Разбира се, имало е безсънни нощи. И за тези творби в изложбата е имало безсънни нощи.
- А дъщеричката Ви помага ли Ви в творческия процес?
- Помага, но тя повече обича акварела. Рисува котета като майка си. Като сяда да рисува, аз я наблюдавам и давам насоки. Никога не ѝ показвам кое как да нарисува. Обяснявам ѝ, но тя сама трябва да стигне до начина, по който ще изглежда рисунката.
- Какви са бъдещите Ви творчески планове?
- Евентуално от всички тези творби, които в момента са в галерията, ще направя една пътуваща изложба – първо в моя роден град Пазарджик, а след това не съм решила. Може би в Пловдив, някои други близки градове, за да мога да я представя на повече хора. Много от моите познати нямаха възможност да дойдат на откриването, но живот и здраве, някой ден в друга галерия се надявам да я видят.
Comments