Мария Тодорина е родена през 1991 година в град Пазарджик. През 2014 г. завършва висшето си образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски" със специалност „Изобразително изкуство“. Има над 30 участия в регионални, национални и международни изложби, като на два пъти получава наградата на община Пазарджик през 2021 и 2024 г. От 2014 г. работи като графичен дизайнер. Живее и твори в близкото до Пазарджик село Мокрище. От 2021 г. е член на Дружеството на пазарджишките художници, град в който са родени редица известни български творци, сред които Георги Герасимов, Станислав Доспевски, Райко Алексиев, Стоян Василев и Георги Машев. Мария Тодорина спечели първо място в категория графика в конкурса за млади автори „Следващите 25“, който организирахме през 2022 г. и с това тя получи възможността да се представи самостоятелно в нашата галерия.
Повече от година и половина Мария Тодорина подготвя дебютната си изложба „Идилия“, като всички творби обединени под това заглавие са създадени специално за представянето ѝ в галерия „Видима“. На фона на кратката си творческа биография, Мария Тодорина ни представя една много добре организирана, обмислена и завършена изложба. Подходила е с особена отговорност и внимание към всеки детайл. В нея тя ни представя една изключително интересна и актуална тема за живота на младите българи и реалността, в която се намираме. Цялостната концепция е натоварена с много чувства, емоции, спомени и символика, които убеден съм, съществуват колективно във всеки един българин и силно резонират във всеки един от нас. Това преживяване тя ни поднася с помощта на една модерна, съвременна, технологична и все още не толкова популярна у нас медия наречена дигитална графика.
Графиката като форма на изкуство има своите вековни корени и традиции, които и до днес се прилагат като начин на работа без почти да са се изменили, и в същото време графиката винаги се е смятала за изкуство на новите технологии и символ на прогреса. Самото понятие дигитална графика е известно в художествените среди още от средата на миналия век. Създаването на графични творби е свързано с наличието и поддръжката на сериозна материална база, което за съжаление е непосилно за много автори в днешно време. Затова те все повече неизбежно се насочват към работата в дигитална среда. Подобен е случаят и с Мария Тодорина, но тук е много важно да отбележа, че до голяма степен нейните произведения са изградени на базата на т.нар. матрици, които представляват сканирани изображения, предварително изготвени в различни класически графични техники. Така тя имитира различни форми и текстури, с което създава илюзия, в която ние откриваме познатите за нас обекти. Това е свързано с много труд, експерименти и отдаденост, чест ѝ прави, че тя не се отказва от традиционната графика, а напротив, използва я като основа, за да реализира своите творчески търсения.
Фотографията е друг важен компонент, който активно присъства в тази симбиоза между материално и дигитално. Може да се каже, че тя е спойката между реално и виртуално. Вмъкването на фотографирани обекти има директен ефект върху посланието на всяка една творба, като ни посочва, че това, което наблюдаваме е повече вдъхновено от реалността около художника, а не толкова от неговата фантазия. Резултатът придава на творбите ѝ характерен авторски почерк и модерен привкус, докато в същото време се запазва усещането за традиционна графика. По този начин тя създава и много деликатна връзка между отделните произведения, които си споделят някои общи фрагменти и текстури, като така ни подсказват, че времето и мястото вдъхновили Мария Тодорина са не само близки в пространството, но и в нейните преживявания.
И като става дума за реалност да оставим настрана техническата част и да се потопим в Идилията на Мария Тодорина. Творбите в този цикъл са общо 30 и всички те са вдъхновени от заживяването на младото семейство на село, което те предприемат преди около пет години. Тенденция, която обхваща все повече млади хора осъзнали, че щастието е в дома и сред природата, а не в големия, мръсен, шумен град. Като творец, Мария Тодорина подхожда към тази тема емоционално и сантиментално, разкрива ни отделни малки картини от ежедневието, с които докосва в нас чувства, емоции и детски спомени. На пръв поглед творбите ѝ сякаш разказват отделни случки, наподобяват разкъсани спомени от детството, епизоди от ваканциите прекарани на село при баба и дядо. Някои от творбите навяват точно тази носталгичност – топлия кекс на масата, бастуна подпрян до вратата, старата газена лампа. Съвсем различен прочит се получава обаче, когато от гледната точка на спомените се преместим, към гледната точка на осъзнат възрастен човек, който напуска изкуственият живот в града, за да възстанови своята връзка с природата. Трудностите, които съпровождат селския живот са пренебрежими, когато наградата е свобода и независимост. Така повечето от произведенията в тази изложба представляват по-скоро едно ръководство, наръчник, календар за живота на село. Всяка творба е ритуал, събитие, действие съобразено с времето от деня и времето от годината, преклонение пред кръговрата на живота.
Всъщност самото понятие „Идилия“ в миналото се е използвало за обозначаване на произведения от литературата и изкуството описващи селския живот и едва в последствие става нарицателно за щастие, безгрижие и утопичност. Селото е това, което е запазило през годините на робство нашите български традиции, дух и връзка с природата и се радвам, че все повече млади хора се завръщат към корена си. Тази рехабилитация от която всички имаме нужда, за да опазим физическото и психическото си здраве, получава своето културно отражение благодарение на млади творци като Мария Тодорина.
Много съм щастлив, че именно в галерия „Видима“ показваме тази изложба и че можем не само да се наслаждаваме на изкуството, но можем да поставяме такива интересни теми свързани с нашата същност и съществуване.
Благодарим на Мария Тодорина, че е вложила толкова труд и любов в своята работа. Пожелаваме ѝ да продължава да живее своята Идилия, а изкуството ѝ да достига до все повече хора!
Сава Христов,
галерия "Видима"
10.09.2024 г.
Прекрасна изложба!