На 16-ти Ноември 2018 г. в галерия "Видима" гостува Иван Христов - Грога с изложбата "Малко бягство".
Иван Христов – Грога е роден в с. Думници, Габровско. През 1969 г. завършва специалност плакат във Велико Търново. След завършване на висшето си образование работи предимно живопис. Близо 30 години преподава рисуване в гр. Трявна. Участник е в множество общи и самостоятелни изложби, многократно награждаван, негови картини се намират в колекции в България и чужбина. В пейзажите и натюрмортите на Иван Христов – Грога, на пръв поглед виждаме сюжети съвсем типични за този жанр – зимен пейзаж, „портрет“ на птица или натюрморт.
Картините му са характерни с изчистени, прецизно и търпеливо изрисувани детайли до степен на фотореализъм, без излишни елементи. Държи изключително много на качеството на своята работа и не прави компромис с естетическите си виждания. Казва, че използва класическа техника за рисуване с маслени бои върху платно. Но всъщност в картините му има много повече. Те са портал от друго измерение, който ни дава възможност за едно малко бягство от реалността, от което всеки един от нас има нужда, поне за 10 минути на ден. Картините на Грога са дълбки, натоварени са с житейската му философия. Те рядко съдържат повече от един главен обект. Липсата на други акценти в творбите му се компенсира от комплексната символика, с която е натоварен първостепенният "герой". Определят стила на рисуване на художника като хиперреализъм със сюрреалистичен привкус.
И в реалността и в творчеството си, Грога живее близо до природата и далеч от суетата на цивилизацията. Потопен е в музиката на птиците, в спокойствието на ранната утринна мъгла и в слънцето, което се пречупва в капките дъжд по узрелите градински плодове. Самоопределя се като единак, като наблюдател, дори като черния гарван в шарената есен. За него човешките фигури в пейзажа са излишни. Човека за него е символ с отрицателен заряд, фигура, която не е достойна за илюстрация, заради пагубното си влияние върху околната среда. Да, той не отрича гения на човека, нито постиженията му в науката и прогреса, но не може да му прости оскверняването на майката природа, отдалечаването от създателя. Картините му са не само предупреждение за екологични катастрофи, но и зов да се върнем обратно към своя произход. Да избягаме за малко от изкуствените радости, защото истинското щастие е в хармонията с природата.
Comments