"И когато една работа я сложиш на стената и някой се развълнува, значи си постигнал своята мисия."
Визитка на Ема Вертерова
Любима книга: „Книга на щастието“ от Барбара Зитуър
Любим художествен стил: Декоративен стил
Най-въздействащият цвят според нея: Оранж
Любим артист: Иван Милев (художник) и Апостол Карамитев (актьор)
Любимо място за рисуване: Ателието в дома ѝ
Любима епоха: Възрожденска
Емоцията, която носят творбите ѝ: Хармония, спокойствие и естетика
- Кога и как започвате да се занимавате с изкуство?
- Много е шаблонно, но винаги съм си мислела, че това ми е призванието. От каква възраст ли? Не от 4 – 5 годишна, но може би от 15 – 16 годишна. Това като че ли е било заложено в мен, но е трябвало да дойде един определен момент, в който да се отключи. И така продължих да рисувам, да се интересувам от това какво ще се случи на листа, каква емоция ме ръководи, какво ми е усещането към цвят, към линия. И това ме вълнува и до ден днешен.
- А какво Ви вдъхновява?
- Когато това, което трябва да възпроизведеш на едно платно или на един лист хартия, те вълнува изконно, тогава вдъхновението може да е от една птица, може да е от разцъфнало дърво, може да е от усмивка на едно лице. Това е вдъхновяващо, то е едно моментно състояние според мен. Така че винаги човекът, който се занимава с изкуство, което е един паралелен свят, той не може да преминава през неща просто ей така през сетивата си, той има сетивност да възпроизвежда онова, което го вълнува в момента. И това да правиш изкуство, е един процес, чрез който от хаоса на нашето ежедневие се твори една реалност. И тази реалност е паралелна, затова казват, че художниците са отвлечени, отнесени, невинаги адекватни за бързата мисъл на хората, масата от хора, защото в тях винаги има нещо, което е извън рамките на общоприетото. Това усещане е загнездено някъде в подсъзнанието и е свързано с мисията на деня ти. Например решила съм да направя нещо, да започна нова работа, тази мисъл ме обсебва и аз ставам неадекватна в известна степен. Оттам произтича това за разсеяността на художника, за това, че е отвлечен. Това е станало нарицателно, или поне беше през предишните години. Сега творческият процес благодарение на технологиите е жестоко обогатен, до степен такава, че нещата са размити по отношение на техниката на рисуване, дори на мисловния процес.
- Казвате, че животът е хаос и ролята на художника е да претвори този хаос в своя паралелен свят на изкуството. В такъв случай дали всъщност ролята му не е да подреди света?
- Това е много индивидуален процес. В този случай искам да кажа това, че за някои от художниците този хаос има различен смисъл, защото всички хора, които притежават тази дарба, таланта да бъдат художници, са различни. Оттам нататък вече този хаос придобива различни измерения. За едни от нас красотата е хаос. Други в хаоса търсят красотата. Други в хаоса търсят абстракцията. Просто различният капацитет на човека по различен начин откликва на това изобразяване на действителността.
- А какво се намира във Вашите картини?
- Аз не правя пейзажна живопис. Не обичам да възпроизвеждам природата. Промених начина си на работа преди 25 години може би. Моят стил е декоративно-орнаментален – търся много орнаментика в начина си на изобразяване. Работя предимно в областта на натюрморта, на свободните композиции, много ме вълнуват и композиции, в които място намира лицето на една млада жена. Но пак казвам, че аз го трансформирам в моя декоративен начин на изобразяване. Аз работя с маслени бои върху картон – техника, която през тези години ми се струва, че овладях до някаква степен, защото тя е по-различна от това, което се случва по принцип на едно платно.
- Как достигнахте до този стил?
- В процеса на работа. Има разлика между това каква потребност имаш – имам колеги, които работят нон-стоп, обсебени са от това, което им предстои да правят, но имам и други, които правят едно „натрупване“, минават през периоди, в които се натрупва информация и в един момент тя се изразява чрез графична работа, скулптура или пък живопис. Това е творчески процес, за него няма рецепта. Не може да се каже с две думи как, какво и кога се случва. Просто, когато търсиш нещо, при мен специално, то ме увлича в такава степен… Като завърша една работа, мисля, че трябва да продължа в следващата по този начин и по-различен от този начин. Така че това е един непрекъснат творчески процес. Аз така си го обяснявам.
- Кое е най-важното за Вашите картини?
- Нещата, които са водещи за мен в това, което правя, са хармонията, симетрията, контрастът и колоритът. Това са определящи неща за мен в изкуството. Отдавна, още в процеса на следването ми, се докоснах до алафрангите. Това са едни места в дома, привнесени от Европа и характерни за нашата възрожденска къща. Тогава хора са пътували в Европа, влизали в домове на заможни хора и може би оттам някъде водят тези моменти, наречени алафранги. В нашата възрожденска архитектура това са били едни ниши, едни по-камерни места в дома, населени с птици, пеперуди, цветя. Това са моменти и места в дома, които посрещат гостите, украсяват дума, говорят за естетиката на самия стопанин. Те дават и топлина и уют в домовете на възрожденските ни хора. В тази връзка може би оттам произтича и моето отношение към женския образ, към образа на момите и на жените, които са обитавали този дом, украсявали са го с тяхната хубост и са придавали празнично настроение, поддържали са духа в тези къщи. Оттам идва и моят пиетет към алафрангите, с които ме се струва, че съм по-разпознаваема в нашите среди. Разбира се, позната съм и с образа на онези български моми, които носят отпечатъка на възрожденското време. Това са нещата, с които искам да докосна зрителя, и го правя по своя си начин, със своята естетика и отношение към творческия процес.
- Прочетох, че Ви наричат „Майсторката на уязвимата красота“. Какво смятате за това определение? Съгласни ли сте с него и защо?
- Ами, не съм се замисляла за уязвимост на това качество красота, което е наистина уязвимо като философско понятие. Това е усещането на зрителя. Аз съм достигнала до него по такъв начин, че това нещо го е впечатлило. Просто така се е получило.
- А имате ли главни идеи, които искате да внушите чрез картините си, или творите и оставяте зрителя сам да интерпретира изкуството?
- Точно това е – оставям зрителя да интерпретира това, което вижда, без да налагам някаква своя тенденция. Просто правя това, което мен ме вълнува. Ако докосна този, който вижда съответната работа, а не стената в галерията… то това е мисията на изкуството – да достигнеш с начина си на изобразяване тези тънки струни на душевни възприятия и усещания, които са те развълнували и искаш да имаш при себе си. Аз например на тази последна изложба в галерия „Видима“, която правих, имам една позната, която дойде с дъщеря си и с внучката си. Това момиченце беше в 10 клас и се развълнува от една моя работа, която беше на плаката на изложбата ми, един женски портрет. И до такава степен това дете беше впечатлено, че бабата ми каза, че е обсебено от тази работа и иска да я притежава. Много силно впечатление ми направи, защото не ми се беше случвало. И това нещо мен също ме развълнува. То не дойде при мен да го каже, сподели го с майка си и с баба си. Просто се смути. Не знам защо не дойде да ми го каже лично, а стоеше само, безмълвно стоеше. И когато свърши изложбата, детето с баба си дойде да вземе картината и аз помислих, че те ще я сложат, защото е по-голяма като формат, в по-голямо помещение, обикновено се слагат такива формати в хол. А момичето каза, че ще я сложи в своята стая, защото иска да бъде непрекъснато с тази картина. Въздействала му е по някакъв начин. Такава е връзката на човека с картината. Затова се правят и тези изложби – това е изявата на един човек, който седи в ателието, мисли, прави, струва, самовглъбен, изолиран, защото аз, когато работя, съм в пълна изолация. Това е една сакрална история. И когато една работа я сложиш на стената и някой се развълнува, значи си постигнал своята мисия. Затова хората си купуват картини вероятно, защото искат да хвърлят по един поглед с чаша кафе и цигара. Да седиш срещу картината и да си мислиш разни работи. Да казваш „Добро утро“ и „Лека нощ“ на това, което е на стената. Нямам друго обяснение за този акт между картина, художник и притежател на картина.
- Имало ли картини на други автори, които са Ви повлияли по сходен начин?
- Най-много от нашите автори ми е повлиял Иван Милев с неговите страхотни композиции в една тоналност… аз много обичам неговата цветност с начина, по който композира нещата, с излъчването на самото битие на картината.
- Защо избрахте да изобразявате женската душа?
- Защо избрах точно това? Не знам. Нямам обяснение защо. Защото съм жена може би. Много елементарно обяснение, но това ме привлича. Както един живописец, който прави пейзажи, е привлечен от едно дърво или гора, или езеро например, мен ме привлича това. Някак си искам да се докосна до психологията на жената и до това, което изразява жената. Това беше стилът ми на платно преди и сега на картон. В процеса на работа пространството искам да звучи по мой начин. Една глава на жена с част от торса, с ръка, с шия, с гръд вече я усещам, че трябва да бъде така изобразена, че да бъде различна. Просто ръката ми ме води към орнамента и към нещата, които усещам, че трябва да изградя.
- Забелязах, че в картините Ви има повтарящи се мотиви, например птици, очи, вази, цветя. Нарочно ли ги избирате, или пак идват от само себе си?
- Това е моя стил на работа и тези символи винаги ще ме съпътстват. Защото художничките имат тази чувствителност, по-различна от тази на мъжете. И затова се казва: „При нея много е засилено женското начало“ или „Звучи много женствено“. И може би оттам, защото една птица или едно лице може по хиляда начина да се направи. Просто това е моят начин на изобразяване и до края, докато съм жива, това ще бъде моята трактовка – жени, птици, шевици. Съвсем по прост и ненатрапчив начин ги правя.
- А има ли скрит смисъл зад тях?
- Не, няма скрит смисъл. Има въздействие. Когато образът е втъкан в тъканта на платното или на картона, вече добива този смисъл и това значение за този, който е отсреща, който гледа.
- Можете ли да опишете себе си с три думи?
- Интровертна, интровертна, интровертна. Това са моите три думи. За себе си съм това. Това е моето усещане, защото никой не ми е казвал, че съм затворена, че не комуникирам, но когато съм вкъщи и съм обсебена от нещо, ставам абсолютно неадекватна за другото.
- Разбрах, че ръководите детска школа по изобразителни изкуства. Какво Ви носи връзката с младите, с вашите ученици?
- На какво ме учи? На изненади. Не знам този процес, двустранен, до каква степен достига до децата, но това, което виждам от тях, начинът, по който държат четката, начинът, по който правят нещо на листа, някога може да ми подскаже, че и аз така трябва да го правя. И ми е интересно, защото децата нямат този опит, техника, при тях нещата са абсолютно процес на тяхното детско чувство, те влагат само своята емоция. Обратната перспектива с тяхното отношение към цвета може да ми подскаже някои неща. Но сега особено, понеже откакто съм в Габрово, се занимавам само такава дейност с деца в школи, не в училище, ми прави впечатление, че преди родителите не се намесваха в нещата, които виждат завършени от децата си. Сега родителите искат да виждат едни шедьоври от малките си деца, които са тръгнали преди 2 – 3 месеца на рисуване. Рисува и вече нещата трябва да са влезли в ритъм, рисунките им вече да се слагат на стената в хола, да се афишира. А пък докато се достигне дотам, това е един дълъг процес – все едно се учи чужд език. Има си стъпки, които, ако се прескочат, от една буква не може да стане изречение. Но това трудно се разбира от някои. Не казвам, че това е тенденция при родителите, но аз го усещам. Те не го казват хората, когато идват да си вземат малките деца, когато свърши часа… Но аз имам една ученичка, която прави такива невероятни етюди. Това момиче едва една година идва при мен да рисува, а възпроизвежда по един забележителен начин нещата.
- В такъв случай вярвате ли в таланта?
- Абсолютно. Тя не е обръщала внимание вероятно, насочила се е към рисуването, защото ѝ е било потребност, както и при мен се получи, когато бях на нейната възраст. Но това са единици. И дано да има успех това момиче, много го желая, защото тя е просто явление. Работя с много деца, но тя ме впечатли с начина си на интерпретиране.
- Имате ли ученици, за които сте сигурни, че ще се превърнат в познати и ценени художници, или пък такива, които вече са станали известни?
- Не са ми се обаждали художници, защото те последните години се разпиляват – отиват из Европа или в Америка. Оттам поддържаме връзка, те са в специалности, които до известна степен са свързани с рисуването. Но да станеш изявен творец в чужбина на тази възраст ми се струва много трудна и тежка работа. Но мисля, че това не е много важно. Мисля, че най-важното е това, което искаш да правиш в твоя живот, да го обичаш. Защото е мъка да правиш нещо, което просто си наказан да правиш.
- Това ли е най-важният урок, на който искате да научите своите ученици?
- Да. Това са деца с добри сърца, с добри души, не са агресивни, не са злобни. Не са нахални. Това нещо ми прави впечатление, че те идват с определена нагласа и дай боже, към тях да не се подхожда с агресия, защото тези деца, които се занимават с изкуство, носят друга душевност. И ако бъдат наранени, ако ги наранява училището, семейството, дотам ще бъде техният талант – погребан.
- Споменахте, че докато рисувате, сте затворена в себе си. Музиката помага ли за това?
- Ами, преди години слушах. Но сега не. Сега вече не.
- Каква емоция остана във вас след изложбата в галерия Видима?
- Ами, аз, понеже съм достатъчно интровертна, след всяка изложба се чувствам абсолютно изчерпана. Това страхотно ме натоварва като емоция. Дълго време след това не мога да вляза в ритъм. Това е като един родилен процес, след който ти трябва време да се възстановиш. Аз така го приемам. Ти слагаш душата си там, всичко, което си събрал, пред погледа на хората. Това е натоварване. За мен това е едно много силно емоционално натоварване. Срещата с много хора приятно ме натоварва. След това вече чувствам, че това е било за мен едно огромно изпитание на физиката. Но без такова нещо не можем. Затова сме в ателиетата, затова работим. Затова си показваме изкуството си в края на краищата.
Comments