22.03.2016 г.време за четене: 2 мин.

Ема Вертерова

На 22-ри Март 2016 година за трети път в галерия Видима е представена самостятелна изложба на габровската художничка Ема Вертерова.

Споделяме думите с които Ирина Колбасова открива изложбата:

"Запознах се с Ема преди около 15 години. Оттогава ни свързва не само изкуството, но и много скъпо и ценно за мен приятелство. Би трябвало вече да се познаваме добре за толкова време, но всеки път, когато ми се случва да видя новите картини на Ема, аз се възхищавам искрено на нейния удивителен талант и същевременно с изненада откривам колко малко я познавам! Какво богатство, каква красота и какви тайни градини живеят в нейната душа! Питам се - какви удивителни очи трябва да има един човек за да вижда света около нас толкова приказен и вълшебен?! Всяка една картина на Ема е като скъпо и изискано бижу.

Не познавам друг български художник с толкова фина линия на рисунката, такова излъчване на вътрешна чистота в картините, такъв хармоничен диалог на цветовете и същевременно толкова уязвима красота.

Потапям се в музиката на багрите, с удоволствие разглеждам елегантни и фини линии, причудливо изплетени орнаменти, чувствам се уловена в тяхната тънка и нежна паяжина. Времето спира, картините буквално омагьосват със своята невероятна естетика. Това Докосване, което ни предлага художничката е нейната покана да надникнем в личния й свят изтъкан от полупрозрачните цветове на развяващите се дантели, украсени с рисунките на птици, цветя и пеперуди.

Всеки детайл в композициите е обмислен, всеки силует си има място. Но в симетричните алафранги, в тяхната затворена статичност по някакъв начин се запазва въздух, се запазва душа, картината остава жива, подвижна и трепетна. Сякаш още миг и ще изчезне този нечаен сън, това наслаждение за окото и за душата, това радостно чувство на докосване до прекрасното…

Колкото повече разглеждам картините на Ема, толкова повече нови неща виждам в тях и толкова повече ми се разкрива тяхната ненатрапчива философия за устройството на света, за невъзможност да се задържи крехката хармония на мига.

Всичко, което очите ни виждат в чудните произведения на Ема – пърхащи пеперуди, райски птици, вълшебни цветя, - всичко е краткотрайно, случайно, неуловимо, може би сън, може би приказка, а може би докосване до нашите души.