Николай Панайотов изложба "Лунен конник" 15 юни/сряда/2016 г.

Влиза в херметичната стъклена кабина за биометрична проверка на идентичността. Поставя пръстите си на екрана. Хоризонталния индикатор тръгва напред със син одобрителен устрем доказващ съвпадение на данните. И с това по вените му протича успокоителна топлина от сигурността на предстоящото отваряне на стъклената клопка и свободно преминаване на границата.

Но това не се случва. Синята линия замръзва по средата и вместо да извърви докрай електронната си мисия, от другата и страна тръгва насрещно запълване. То не е в синьо, а в червено. Панически той прави опит да издърпа ръката си от екранната плоскост, но това е невъзможно. Пръстите са му залепнали, вакумно засмукани. Осъзнава, че червената линия е изтичащата директно от тях собствена негова кръв. Синята и червена линия се срещат и избухването е неминуемо. Но не, това не е поредното терористично самовзривяване на летище.

Напротив, взрив навън няма. Има синьо-червено кръвосмесване и то довежда до разчупване на регистрираните предварително биометрични персонални данни. Настъпва неочаквана, светкавична подарена свобода и право на нов идентичен избор. Синята и червена линия са се слели в спокойна виолетова смес. Това е цвят, подсказващ избора на новата му идентичност. Тя е на лунен конник.

Биометричните данни вече са щастливо запълнени и стъклената кабина се отваря. Излиза напред. Той е лунен конник. Така ще може да преминава всички граници и да лети напълно свободно навсякъде.

Николай Панайотов
Село Стоките
9 юни 2016 г.